— Кулестов... Череседелников... — бърбореше той. — Презхамутков... Коневски...

— Иван Евсеич! — обърна се към него докторът. — Не мога ли, приятелю, да купя от вас стотина-двеста пуда овес? Аз от нашите селяни купувам овес, но е много лош...

Иван Евсеич тъпо погледна доктора, усмихна се някак диво и без да каже ни дума в отговор, плесна с ръце и побягна към имението с такава бързина, сякаш го гонеше бясно куче.

— Сетих се, ваше превъзходителство! — завика радостно той с нечовешки глас, втурвайки се в кабинета на генерала. — Сетих се, господ здраве да дава на доктора! Овесов! Овесов е фамилията на акцизния! Овесов, ваше превъзходителство! Пращайте телеграма до Овесов!

— На! — каза генералът с презрение и поднесе към лицето му двата си юмрука с проврени между тях палци. — Не ми трябва вече твоята конска фамилия! На!

1885